Размисли

Много интересен зимен ден.По телевизора хората стачкуват обслужвайки корпоративни интереси.Към земята се приближават огромни кораби на извънземна цивилизация.Още не са казали какво искат.В гръб ни дебне тайна планета ,която приближавайки се до земята ще обърне земната ос.Ще оцелеят малцина.Цените се вдигат новогодишно.Сериозен прът ни е приготвило правителството да ни сурвака.Орязват и каквото е останало от миналата година.Да ви е честито!
   Прекрасна картинка.А най-странното е,че колкото повече ни плашат толкова по-приятно ми става да наблюдавам как се опитват да ми промиват мозъка.Харесва ми!А като отида в кафенето и се заслушам и някак си веднага познам ,кой по коя програма на тв се зомбира.ХАХАХА.Ммно го е гот.Само слушайте хората какво говорят и ще познаете ,кои реклами са гледали.

 И на фона на всичко тована мен ми се иска за празниците да прескоча до родопите.Просто ей така.Да завали сняг поне 2 метра дълбок и да ме затрупа там.Еех тогава няма да имам право на избор и ще трябва да преживея мъките от лежане пред камината върху някаква меча кожа.Пукането на дървата в огъня с аромат на смола.От цвърченето на скарата която разваля въздуха с аромат на печено.Чашата с червено вино,което искри от проблясъците на огъня.А най-неприятното нещо в цялата тази история е красивата жена със снежнобяла кожа небрежно полегнала до мен.Тихите и задушевни разговори изпълващи сърцето и душата ми с благодат.

 Защо ли трябва да ме вълнува,че навън навярно има потоп или каквото там Бог е решил да ни прати.То така или иначе ще се случи.Красотат на този миг обаче едва ли ще се повтори някога.
Пожелавам на всички да го изживеят за коледа и нова година.

ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ!!

Щастие

Щастието е неуловим гост,то е като сянка.В мига в,който решим,че сме го хванали вече го няма.

Любими видеоклипове

('http://www.youtube.com/p/UZPDOKAs83kgvnmonx1ydw?version=3&hl=bg_BG',)

Хаос

Хаос.Какво е това?Има много тълкувания и хиляди теории.За мен това е пространството във вселената където все още не съществува нищо.Зная много е трудно да си представим нищо ,защото вграждайки го в някаква форма или идея то вече е нещо.В хаоса обаче няма нищо.В свещенните книги затова е написано "Първо беше словото".То ва е идеята.Първичната мисъл около която започват да се зараждат най финни енергии.Тези енергии генерирайки се с времето започват да променят своята честота на вибрацията.Така се появяват енергии с различна честота и сила на вибриране.Това е момента когато мисълта или словото обединявайки ги в някакъв модел или форма създава нещото ,което наричаме материя.Но за да стане видима или познаваема трябва да има баланс или антиматерия.Двете немогат да съществуват една без друга но от друга страна влизайки в пряк контакт една с друга се връщат при първичното.Хаоса.Това според мен е сняколко думи и много опростено модела по който съществува нашият свят.Дуалността е в основата на всичко.Материя-антиматерия.Ангели и дяволи.Добро и лошо и така нататък хиляди са примерите.На практика нямя как да познаем кое е добро ако неможем да го сравним с лошото.Реално това са само определения на процеси именувани от хората за удобство.Без тези процеси обаче е невъзможно нашето развитие на тази планета.Ние трябва да минем през добро и зло за да можем да натрупаме нужната ни опитност.Ограничавайки се само в едното ние на практика ограничаваме процеса на собствения си растеж.Развивайки опитност само в една равнина.Затва има и прераждане .То ни дава възможност в друг живот да добием опит в друга житейска плоскост.И така докато изживеем пълния пакет от емоции.Прятни мигове .И не забравяйте не само положителните неща ни учат.

Слънце

Ах това Слънчице.Толкова е усмихнато.Така естествено и толкова чисто.Притежаващо естествената непринуденост на дете.С широко отворени очи жадни да поемат красотата на нашата Земя.Величието и гордостта на планините.Плахият роман на потоците.Дивата и сурова мощ на реките.Спокойствието на безкрайната равнина и най накрая суровата и естествена мощ на морето.Упивайки се от цялата тази красота те те гледат толкова мило и лъчезарно.И изведнъж се сещаш,че живееш само в момента.Тук и Сега.Няма вчера и няма да има утре.

Ако искаш, значи трябва. Щом трябва-ще бъде!

Когато духа и разума влязат в синхрон и желаят едно и също нещо се нарича контролирано намерение и цялата вселена се впряга за да го осъществи.Това се случва понеже душата ни е в постоянен контакт с духа/всемира или Бог/няма значение как ще го наречем

Понякога

Понякога замислям се и  виждам как живота отминава.Замислям се какво направил съм и май не виждам истински неща.В гонитбата на златния телец пропуснал съм май истински неща.Защо ли в училище ни учат,че професия достойна,пари и власт това в живота да преследваме.Излизаме духовно болни /марионетки/от университета.Защо,ли никой не ни каза да развиваме духа,добротата.Защо не ни показаха да чуваме песента на природата а в машините ни караха да вярваме.Защо,защо,защо-1000 защо а отговори няма.Мълчание или в краен случай обявяват те залуд.ЗАЩО?

Свободни мисли

Когато ,човек чете написаното от други му се струва  не толкова трудно да изложи мисълта си на белия лист.Когато обаче започне да пише е.......меко казано става интересно.Докато пише -добре но когато прочете написаното изведнъж има чуството,че не неговия мозък е сътворил тази перфектна и невъобразима глупост.А сега изчезвам по най-бързия начин ,защото ако го прочета ,ще го изтрия:):):)

ПРОШКА

ПРОЩАВАМ ТИ ЗАТОВА,ЧЕ НЕ СИ БИЛ ТАКЪВ,КАКЪВТО АЗ СЪМ ИСКАЛ ДА БЪДЕШ. ПРОЩАВАМ ТИ И ТЕ ОСВОБОЖДАВАМ.

ИСКАААМ

Искам да се занимавам с нищо!
Изкуство е да се плъзгаш по жизнениете линии положително.

Л Ю Б О В

Сгушени в топлите си дупки
унесени в сладък сън дълбок
забравили,че сме човеци
забързани след дребните проблеми.
Душите ни обвити в пашкул от суета.
Незнаейки за свободата на духа.
Нехаещи за своята душа
тъй кретаме и мислим,че живеем.
Нима е трудно ний да се събудим
и да тръгнем с вдината глава,
и да видим любовта.
Любовта-
не е ли дързостта да вдигнем ний глава.
Любовта -
не е ли пламъка,що води ни в ноща.
Любовта -
не е ли огъня,що в душата грей.
Любовта -
не е ли силата,що Бог ни дава.
Любовта -
едничка дума сбрала цялата вселена!



,

Успех

Искам да се занимавам с нищо!
Изкуство е да се плъзгаш по жизнениете линии положително.

Същността на знанието е, когато го имаш да го използуваш!