30.09.2011 г.
Слънце
Ах това Слънчице.Толкова е усмихнато.Така естествено и толкова чисто.Притежаващо естествената непринуденост на дете.С широко отворени очи жадни да поемат красотата на нашата Земя.Величието и гордостта на планините.Плахият роман на потоците.Дивата и сурова мощ на реките.Спокойствието на безкрайната равнина и най накрая суровата и естествена мощ на морето.Упивайки се от цялата тази красота те те гледат толкова мило и лъчезарно.И изведнъж се сещаш,че живееш само в момента.Тук и Сега.Няма вчера и няма да има утре.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар