Слънце

Ах това Слънчице.Толкова е усмихнато.Така естествено и толкова чисто.Притежаващо естествената непринуденост на дете.С широко отворени очи жадни да поемат красотата на нашата Земя.Величието и гордостта на планините.Плахият роман на потоците.Дивата и сурова мощ на реките.Спокойствието на безкрайната равнина и най накрая суровата и естествена мощ на морето.Упивайки се от цялата тази красота те те гледат толкова мило и лъчезарно.И изведнъж се сещаш,че живееш само в момента.Тук и Сега.Няма вчера и няма да има утре.

Ако искаш, значи трябва. Щом трябва-ще бъде!

Когато духа и разума влязат в синхрон и желаят едно и също нещо се нарича контролирано намерение и цялата вселена се впряга за да го осъществи.Това се случва понеже душата ни е в постоянен контакт с духа/всемира или Бог/няма значение как ще го наречем

Понякога

Понякога замислям се и  виждам как живота отминава.Замислям се какво направил съм и май не виждам истински неща.В гонитбата на златния телец пропуснал съм май истински неща.Защо ли в училище ни учат,че професия достойна,пари и власт това в живота да преследваме.Излизаме духовно болни /марионетки/от университета.Защо,ли никой не ни каза да развиваме духа,добротата.Защо не ни показаха да чуваме песента на природата а в машините ни караха да вярваме.Защо,защо,защо-1000 защо а отговори няма.Мълчание или в краен случай обявяват те залуд.ЗАЩО?