Самота

 Загледан в нощното небе
в самота потънал.
Обливайки ме звездна сила
усещам повика на своята душа.
Разбирайки,че цялата вселена
изтъкана е от самота.
Копнежа за общуване
-изгарящ ни отвътре.
Чувството за липса
-всецяло ни изпълва.
Къде си?
Къде си ти -сродна душо?
Къде си ти-дух мой всемирен?
Къде си ти-покой вселенски?
Къде нирвана е и как в нея да пристъпя?
Аз знам-то просто е та чак незабележимо.
С една жена отдала ти душа!
Седна жена отдала тяло!
С една жена отдала се на Бога!
Само тъй аз мога да отдам
-една душа и тяло!
И двамата в Божественото да проникнем!
На крилете на оргазма-да достигнем екстаза!
На крилете на екстаза да достигнем нирвана!
Но къде ли таз жена е?
Там някъде в звездния безкрай.
Там някъде в дълбините на душата.
Там някъде по безкрайните улици.
Не знам!
Не знам!
А ме БОЛИ-БОЛИ!
И самотата ме гори!